Мнение 1: Отваряйки вратата на гардеробното антре в къщата на баба ми, винаги съм се чувствала като на крачка във времето и на съвсем друго място. Стените бяха покрити със стари училищни снимки на чичовци, които никога не съм познавала, избледнели вестникарски статии от отдавна отминали събития и различни дрънкулки, които тя е събирала през целия си живот. При всяко посещение ме съпровождаше ново напомняне за историята, която живееше в тези стени, по време на пътуването до дома. Макар че това беше често натрапчиво преживяване, то някак си ми даваше и утеха, когато си тръгвах - всичко си оставаше точно такова, каквото беше, когато влязох, и нищо не се променяше.