Мнение 1: Червеният диван, който седеше унило в празната стая, напомняше за по-щастливи времена. В предишния си живот той беше много използвана и обичана мебел, а спомените за непринудени прегръдки и смях озаряваха тъканта до почти розов оттенък. Сега изглеждаше, че в нея има само пепел от рози - всичко, което е останало, след като любовта си е отишла. Сцената беше толкова безнадеждно тъжна, че ми беше почти непоносимо да я гледам; но въпреки това не можех да се отвърна.